Разказ за едно лятно приключение
Корабен дневник или по-скоро пътепис на плаването ни от 16 до 23 юни 2018 год.:
Ден първи 16.06.18
15:00 – Пристанище Керамоти – Алекс приема яхтата Calypso – всички се кефим на името.
15:45 – Товарим, учудващо за нас, събрахме багажа. На борда сме Капитан Алекс и 7 човека екипаж, като само Бубето е плавала досега… останалите сме абсолютни новаци.
17:00 – Капитанът инструктира: помпата в тоалетните заема челно място, но и котвата била важна.
17:30 – Отплаваме от Керамоти, курс към о-в Лимнос. Пухо ще е отговорник „котва“, Данса го наглежда, за да е подготвен заместник. Вятър – от 4,5 до 6 възела – не става много за ветрила.
19:00 – Бубето готви леща, Сара е на салатата, а междувременно Скинос коктейлите са супер.
20:30 – Вечеряме докато плаваме. Идеално е – наоколо само море, над нас звезди, зад нас някакви светкавици – радваме им се, далече са и въобще не ни дреме, плейлистата на капитана се връзва идеално.
Първото нощно плаване продължава, а вече е 17.06
От 00:00 до 3:00 – нормална история, много звезди, всичко е спокойно, само Алекс и Данса са будни.
03:00 – Изненадващ малък шквал – демек много черен облак, силен вятър – 22 възела, светкавици. Излизаме на остров Лимнос на траверс, площта на ветрилата е твърде голяма и лодката се управлява трудно, яко сме се накренили на десен борд, чекмеджета се отварят, хвърчат чаши и други подобни, пълна олелия, Щастие се е притеснила доста – едвам излиза на кокпита. Алекс успява да се справи, екипажът не е от особена помощ на този етап. Шквалът утихва, екшънът е около 45 минути, а аз и Бубето проспиваме всичко.
Усещам, че нещо стана много тихо, търся си очилата, когато чувам вик и един дългучест крак се подава през горния прозорец на каютата… еми, мислех си да го затворя като си лягах. Малко псувни, и после капитанската физиономия е леко кисела, поне няма нищо счупено.
5:30 – Благополучно акостираме на о-в Лимнос, Стела се справя добре на руля.
Дрямка, разходка из Лимнос (доста приятно, неделя е и не е пренаселено), кафета, банички.
Ден Втори 17.06.18
14:30 – Пак инструктаж, екипажа се опитва да запомни, кое въже за какво е.
15:15 – Отплаваме към о-в Кира Панагия, Залива на Сърцето. Всички надъхано помагат, къде успешно, къде не. Отново прекрасни звезди, ромче, узо, смешки, нощем плаването е уникално.
Наближаваме, Бубето отива на носа и се приготвя да се любува на акостирането в дивия залив. С Алекс и Стела си казваме наздраве, останалите са си легнали. Алекс обяснява, че наближаваме „тесняка“ – за да влезем в залива, минаваме през участък, широк 60 метра, обаче има плитчини, така че трябва да се уцели средата. В този момент супер яката мобилна навигация отказва. Това е леко проблематично, защото тесняка нощем „на сляпо“ е ГолЕм Абсурд. Алекс сменя курса и мисли варианти, Стела се опитва да шерне интернет, рестарт на телефоните – разбира се, не става. Остава варианта с GPS плотера, който е в каюткомпанията. Гледам умно курса на плотера, a Алекс ми казва, че ще трябва да го навигирам (няма да коментирам навигаторските си умения… аз затова и не шофирам). Оставам долу. Пухо е усетил, че има забава и че скоро ще се заеме с котвата. Вече не знам какво се случва горе и какво виждат останалите. Алекс е пуснал автопилота и движи напред-назад между щурвала и плотера, Стела предава информация. Наближаваме тесняка, с „бинго“ глас обяснявам „Ляво, ляво, Алекс, ляво…“ Автопилота вече не върши работа, Алекс минава на ръчно управление. Някак минахме тесняка!
18.06, около 01:00 – Пускането на котвата се получава добре. Отдъхваме си с по един ром и продължаваме да се кефим на безбройните звезди.
Ден Трети 18.06.18
Сутринта е прекрасна, оглеждаме дивия залив на светло, абсолютен айляк! И разбира се – време е за тъпотия – Алекс вади катерачна седалка, Щастие се екипира с GoPro-то, ще се катери по мачтата. Данса и аз осигуряваме, Алекс помага на Щастие, всичко върви добре. Някъде към средата нещо почва да става тегаво това въже, поскърцват макарите, ама Данса е здрав – няма проблеми и напъва. Бавно и полека въжето запецва тотално, Щастие се мъчи да го оправи, но не става. Дет се вика – пак стана интересно. Успяхме безопасно да спуснем Щастието с друго въже. Капитанчо леко се изнерви, ама няма как – тръгна да прегръща мачтата нагоре. Нямаше голям успех – въжето е излязло от макарата, добре че не е от ключовите. Обаче снимките са станали много яки. Явно няма да се катери повече, ще си тръгваме от Залива. Виждаме откъде сме минали през нощта, тесняка изглежда по-тесен от 60 метра. Плаваме към о-в Алонисос.
Няма вятър, не става за ветрила, но пък има друга забава.
Алекс пуска въже с два кранеца зад яхтата, и 5-те мацки се мятаме във водата. Голям кеф е! Дясно на борд се появяват делфини, момичетата усилват радостните възгласи. На делфините им идват в повече крясъците и решават да дадат обратен, еми не ни харесаха.
Страхотен обяд на яхтата, спираме за скокове и забави в едно заливче.
18:40 – Акостираме на Алонисос, разходка, кръчма – идеално.
Ден Четвърти 19.06.18
10:10 – Алекс прави пак инструктаж, днес прогнозата е за хубав вятър.
Поворот след поворот – с Пухо и якия Данс ставаме прилично бързи. В един момент получаваме инструкция от капитана за рифа. Сещам се кое е въжето, действам уверено и бързо освобождавам набелязания стопер. И крясък: „Кво прайш бе?!“ Еми поредната тъпотия – отпускам шкота на грота, съответно гика отнася Алекс, който е горе заради разни въжета. Добре, че той има що годе има здрави пръсти, вкопчва се здраво, а Данса го прихваща за гащите. Еми не можахме да бутнем капитана зад борда, пак му се размина. Иначе днес плаването е яко – вятър 15-17 възела, кренването на Calypso радва целия екипаж. Акостираме на о-в Скопелос, Нео Клима – красиво малко селце. Намираме си страхотно диво плажче. Сара си прави добра фотосесия. Вечерта дойде ред на яхнията от сладък картоф на Буба ех, тоз картоф 
Ден Пети 20.06.18
Красива сутрин – беше валяло и освежило.
10:30 – отплаваме към о-в Цугрия, крайна цел Скиатос град. Успяваме да опънем някое и друго платно, някой и друг поворот, вече всички обичаме Генуа-То. Вятър около 13-15 възела. До брега на Цугрия вадим надуваемата лодка, с Пухо се мятаме да я тестваме – некви 50 метра са до брега. След кратка разходка на сушата, решаваме да се върнем обратно. Само дето виждаме как Calypso отплава, заедно с малката гумена лодка… останалите са решили да се позабавляват, че днешния ден да не е капо. Пухо е супер спокоен, аз съм си в шматкавото настроение, така че бавно и полека тръгваме към съседния плаж… който се оказва много готин – и пак къпане, скоци, кеф.
Около 17:00 акостираме на Скиатос, но не се добираме до чешма. Решението е – няма да се къпем, само мятаме официалните тоалети. Капитанът води екипажа за сладолед, после на барченце под едрите средиземноморски борове, коктейлчета, джазче… какво му трябва на един екипаж.
Ден Шести 21.06.18
8:00 – Отплаваме към Порто Кофу, п-в Ситония.
Пухо и Данса нещо се обясняват около котвата, окзва се, че сме подхванали котвената верига на италианците с кучето. Малко маньовъри от Алекс и техника от Пухо – оставяме котвата на съседите и тръгваме. Сладката вода на борда свърши предната вечер, така че с пестеливи движения с минералната вода приплакваме това-онова, според нуждите. За съжаление няма подходящ вятър, а вълните са в повече. Движим на двигател, имаме 50 мили за днес. Заради вълните Calypso се мята насам-натам, Щастие остава в младоженската каюта, а останалите се опитваме да намерим сгодна позиция на палубата. Настроените е леко заспало към затъпяло.
Около 12:30 – двигателят си сменя ритмичното боботене, Алекс го спира. В този момент идва Стела откъм носа, обяснява, че е видяла парче найлон във водата – едро било. Бубето се мята във водата, за да види какво е положението. Лодката обаче още движи – Бубе, дръж се за стълбата! Очевидно найлона се е заплел нещо. Алекс слага очила и плавници, след малко почва да вади парчета найлон… скоро винта е почистен, Ура! Алекс без да иска дава заден, една вълничка залива лодката, тъкмо се жалвахме, че е мръсно – е, поосвежи се положението.
След около 30 минути някой вижда делфини, всички се втурваме стремглаво към носа. Стела е получила един-два лакътя и малко изостава. Делфините са страхотни – от дребните и дружелюбни, забавляват се с лодката, показват бледо-розови коремчета. Известно време плават с нас, а ние им се кефим. Щастие се беше разбудила и успя да ги види.
Около 18:00 – Виждаме входа на Порто Кофу, скалите са впечатляващи. Някакъв катамаран се е засилил, но ние имаме нужда от вода, така че пълна газ. Алекс обяснява, че ще акостираме на десен (стар борд), някой трябва да скочи от носа за връзването. Казвам, че ще съм аз, а Сара си приготвя въжето на кармата. Слушам инструктажа на капитана, но в моята глава се заражда нещо по-различно.
Наближаваме пристанището – чувам нещо като „Давай, давай…“, разстоянието до кея изглежда преодолимо. Естествено изведнъж се появяват усложняващи обстоятелства – кеят е циментов с наизлезли железа, обувчетата за камъни, които съм си турнала, не са най-добрите за скока, който ми се върти в главата… ама „к‘от такоа“. Мятам въжето и аз след него… става ясно, че разстоянието е по-голямо от очакваното, краката пропадат, някак с ръце се задържам за цимента, единия ми крак нацелва нещо – оф, отдъхвам си. Падането щеше да е мега тъпо и неприятно – между циментения кей и лодката. Цялата ситуация е супер смехотворна, обаче другите са се притеснили и не успяват да се разсмеят. Междувременно Сара елегантно се прехвърля от лодката.. Това е то – всеки да си знае стила.
Време е да намерим вода – Стела тръгва да търси по-дълъг маркуч. С доста нагаждане и събиране на инвентар от околните, успяваме да напълним резервоарите.
Порто Кофу е спокойно и много красиво, тук кръчмата е ясна – така че скоро сме там. Сервитьорът веднага ни пита кое е момчето със скока към кея, настава смях, обясняваме се. После получаваме бонус бутилка керацуда за Spider Woman.
Ден Седми 22.06.18
Нощта беше някак кратка, а рибарите на кея, много приказливи.
6:00 – Отплаваме, Алекс си има график.
Мнооого красиво, морето е тепсия, няма вятър, но пък на двигател е приятно, разглеждаме и се наслаждаваме. Срещу нас е п-в Атон, успяхме да разгледаме манастирите от водата. По едно време имахме попътен вятър, и Бубето успя да задържи красивата „пеперуда“.
Спряхме за малко къпане, Стела се опита да сътвори драма с един прибързан скок. Метнахме й кранец. После пак се накачулихме на въжето зад яхтата. Направихме 15-часово плаване, около 21;00 ч акостирахме успешно в Керамоти.
Последен ден 23.06.18
Calypso ни беше станал като дом, някак много уютен при това. Въобще не ни се тръгва, искаме още. Но няма начин, изнасяме багажите и преди обяд потегляме към София, доволни и вече с планове за следващите приключения.
Със специалното участие на:
Шкипер: Александър Цанков – Алекс
Екипаж: Петя Венкова – Щастие, Люба Янчулева – Бубето, Сара Драгулева, Стела Гечева, Аспарух Илиев – Пухо, Даниел Стоянов – Данс, Силвия Узунова – Сиската, писар на корабния дневник.